Замечтах се!

Ето, 
аз не мога без теб!
Не мога!
Просто, не мога!
А, ти?
Ти можеш ли?
Кажи?
Не бави!
Искам, кажи!
Или тръгни?!




Не тръгвай!
Остави ми хабер, че те има!
Остави ми пътека, за да светя!
Остави ми любов, за да плача!
Остани за минутка, ако има любов!
Остани, ако искрата я има!
Остани, ако пламъкът светещ танцува!
Остани, ако те има за мен!…

Ако тръгнеш на някъде, 
аз ще сложа посока „Любов“!
Аз ще сложа силните чувства,силните думи,
защото без обич и нежност,
аз не бих те изпратил, Любов!

Замечтах се в разлъка,
но разлъка не искам!

Замечтах се в любов!
Замечтах се по теб!
Замечтах се в обич за теб!
Замечтах се отново за теб!

03 февруари 2014г.
Хасково

Признание

Липсваш ми,
когато утихне вечерта.
Липсваш ми,
когато душата ридае.
Липсваш ми,
когато плачливият стон на небето,
самотен огрява душата ми.
Липсваш ми,
когато целувка неканена,
срамежливо напуска душата ми!…
Целувката!?
Тя към теб, тръгнала!
Тя не върви по пътища,
а прелита сега…
А може би на сърцето ти чука?
Или може би, кацнала на рамото ти,
или е с теб на душата ти?

Или, акорд на стара любов!…
Целувката е някъде от душата,
тръгваща по ръцете ти,
стигаща до устните ти,
с неприкрита емоция!…
Някъде влиза във теб,
с любов!
Някъде стремглаво,
по пътищата на душата ти!
………………………………………….
Някъде в твоята вяра,
на любовта ми към теб…

25 януари 2014г.
Хасково

Среднощна нежност

Лека нощ ти казвам,
макар да знам, че сладък сън спиш!…

Добро утро ти казвам,
с усмивка, озарена с клепачите на нощта!…
Аз будувах за теб,
за да седна до леглото ти с този стих,
тихо наведен над теб,
на теб да изпратя,
за да грее с теб в новият ти ден!…

20 януари 2014г.
Хасково

Дъждът вали

Дъждът вали,
аз искам да те любя!…
Дъждът вали,
„Обичам те“ ми нашепва!…
Дъждът смесва обич и сълзи!…
Ръми, ръми, ръми…
Денят е делник.
А, за сърцето винаги е празник!..
Ръми, ръми,
душата ми е гола,
сгушена и в обич омотана!…
http://vbox7.com/play:10c94431

Без теб | Тодор Бойчев

Без теб | Тодор Бойчев

Дали ли!…
Отброявах диханията ти!
Усмивката ти се разлистваше,
чуруликаше като млада гора,
и вятърът от отворения прозорец
галеше леглото ми,
в което те нямаше!
Без теб!

Дали ли?
Всъщност, какво е без теб?
Заспалата утрин,
с дълбока въздишка
ме отпращаше,
галеше ме сред нощта,
и питаше за теб!…
А, аз мълвях „Без теб“,
опитвах теб,
и сладките ти ласки,
с длани на обич,
и аромат на любов!

Нощта се съблече,
доведе ме тихо
до леглото ти.
Аз гледах,
аз туптях,
и с устни описвах
формите на женският ти чар.
Нощта не спеше.
седеше с мен,
с надвесена коса,
аз тихо те събличах,
и вливах се в пазвите ти топли,
разтварях се в красивата ти нежност.

Дали ли?
Обичта ни силно се разгаря?
Дали ли?
Сърцата ни туптят!
Нощта ме чакаше!
Да те налюбя!
Нощта ме чакаше,
притихнал на топлите устни…
Аз тихо опитвах последните целувки,
звездите падаха,
угасваха в гаснещите степи на нощните животи…
Исках още малко,
още малко,
още малко да бъдем,
прегърнати от обич!

Дали ли?
От обич е!
Нощта прегърна ме,
прошепна ми любовно.
Остави ме без теб!
От обич е!
Изпратена от теб!
И, тихо ме остави,
и с парещите струни,
любовните стенания…
Без теб,
се ронеха сълзи…

А, всъщност с теб е всичко!

Ще ме познаеш ли?

Ще ме познаеш ли?
Това съм аз!
Останал с планината!
Същият, с повече любов!

Ще ме познаеш ли през този стих?
Ще ме познаеш ли по греховната ми нежност!
Ще познаеш ли любовта ми?
Необятна душа,
късче небе,
и мечтите по теб!

Ще познаеш ли моите длани?
Ще познаеш ли очите ми?
Ще познаеш ли устните ми?
Ще познаеш ли стоновете на сърцето?
Питам те, дали ще познаеш?

А, за обичта?
Не питай, тя се познава,
ако е моята сянка и
надежда, разлъка и светли мечти!…

Ще познаеш ли, Любов?
Попитай обратния повей на делника!
Попитай самотата си, гола, с моята обич!

Попитай, Любов?
Обичта ми по тебе е стара, и нова!
Попитай, Любов!

Ще ме познаеш, Любов?
Ще ме познаеш, Обич?
Съберете се, и елате заедно!

Ще ви прегърна,
и никога няма да ви пусна!
Елате!

Къде си?

Преди да те попитам „Къде си“,
попитах себе си!
Къде ли си?
Къде ли таиш съкровени неща?
Къде ли оставяш миналото?
Къде си се съблякла,
и нова си тръгнала към мен!
Къде си!
Питах се!
Къде страдаш?
Къде плачеш?
Къде се надигаш,
и с поглед тръгваш напред?

Къде изплака първа сълза,
на либе хубаво?
Къде си любима?
Къде си любов?
Къде си обич?
Или времето ни сложи сега.
Не пита къде си, а как си?
Аз питам къде си?
Къде е сърцето ти?
Някъде в тихите струни,
на нежния шепот на душите ни!
Или на страстния поглед на мечтите,
Или на оня шеметен бързей…
Къде ли си?
Няма значение!
Остава сърцата да тупкат,
когато време прескочи на душите ни,
когато усмивка мине отсреща,
и сърцата ни затупкат в ритъм…
Или във вихрена страст, сърцата се любят,
а душите се обичат безкрай!