Без теб | Тодор Бойчев

Без теб | Тодор Бойчев

Дали ли!…
Отброявах диханията ти!
Усмивката ти се разлистваше,
чуруликаше като млада гора,
и вятърът от отворения прозорец
галеше леглото ми,
в което те нямаше!
Без теб!

Дали ли?
Всъщност, какво е без теб?
Заспалата утрин,
с дълбока въздишка
ме отпращаше,
галеше ме сред нощта,
и питаше за теб!…
А, аз мълвях „Без теб“,
опитвах теб,
и сладките ти ласки,
с длани на обич,
и аромат на любов!

Нощта се съблече,
доведе ме тихо
до леглото ти.
Аз гледах,
аз туптях,
и с устни описвах
формите на женският ти чар.
Нощта не спеше.
седеше с мен,
с надвесена коса,
аз тихо те събличах,
и вливах се в пазвите ти топли,
разтварях се в красивата ти нежност.

Дали ли?
Обичта ни силно се разгаря?
Дали ли?
Сърцата ни туптят!
Нощта ме чакаше!
Да те налюбя!
Нощта ме чакаше,
притихнал на топлите устни…
Аз тихо опитвах последните целувки,
звездите падаха,
угасваха в гаснещите степи на нощните животи…
Исках още малко,
още малко,
още малко да бъдем,
прегърнати от обич!

Дали ли?
От обич е!
Нощта прегърна ме,
прошепна ми любовно.
Остави ме без теб!
От обич е!
Изпратена от теб!
И, тихо ме остави,
и с парещите струни,
любовните стенания…
Без теб,
се ронеха сълзи…

А, всъщност с теб е всичко!