Това съм аз!
Останал с планината!
Същият, с повече любов!
Ще ме познаеш ли през този стих?
Ще ме познаеш ли по греховната ми нежност!
Ще познаеш ли любовта ми?
Необятна душа,
късче небе,
и мечтите по теб!
Ще познаеш ли моите длани?
Ще познаеш ли очите ми?
Ще познаеш ли устните ми?
Ще познаеш ли стоновете на сърцето?
Питам те, дали ще познаеш?
А, за обичта?
Не питай, тя се познава,
ако е моята сянка и
надежда, разлъка и светли мечти!…
Ще познаеш ли, Любов?
Попитай обратния повей на делника!
Попитай самотата си, гола, с моята обич!
Попитай, Любов?
Обичта ми по тебе е стара, и нова!
Попитай, Любов!
Ще ме познаеш, Любов?
Ще ме познаеш, Обич?
Съберете се, и елате заедно!
Ще ви прегърна,
и никога няма да ви пусна!
Елате!
Няма коментари:
Публикуване на коментар