Дъждът вали

Дъждът вали,
аз искам да те любя!…
Дъждът вали,
„Обичам те“ ми нашепва!…
Дъждът смесва обич и сълзи!…
Ръми, ръми, ръми…
Денят е делник.
А, за сърцето винаги е празник!..
Ръми, ръми,
душата ми е гола,
сгушена и в обич омотана!…
http://vbox7.com/play:10c94431

Без теб | Тодор Бойчев

Без теб | Тодор Бойчев

Дали ли!…
Отброявах диханията ти!
Усмивката ти се разлистваше,
чуруликаше като млада гора,
и вятърът от отворения прозорец
галеше леглото ми,
в което те нямаше!
Без теб!

Дали ли?
Всъщност, какво е без теб?
Заспалата утрин,
с дълбока въздишка
ме отпращаше,
галеше ме сред нощта,
и питаше за теб!…
А, аз мълвях „Без теб“,
опитвах теб,
и сладките ти ласки,
с длани на обич,
и аромат на любов!

Нощта се съблече,
доведе ме тихо
до леглото ти.
Аз гледах,
аз туптях,
и с устни описвах
формите на женският ти чар.
Нощта не спеше.
седеше с мен,
с надвесена коса,
аз тихо те събличах,
и вливах се в пазвите ти топли,
разтварях се в красивата ти нежност.

Дали ли?
Обичта ни силно се разгаря?
Дали ли?
Сърцата ни туптят!
Нощта ме чакаше!
Да те налюбя!
Нощта ме чакаше,
притихнал на топлите устни…
Аз тихо опитвах последните целувки,
звездите падаха,
угасваха в гаснещите степи на нощните животи…
Исках още малко,
още малко,
още малко да бъдем,
прегърнати от обич!

Дали ли?
От обич е!
Нощта прегърна ме,
прошепна ми любовно.
Остави ме без теб!
От обич е!
Изпратена от теб!
И, тихо ме остави,
и с парещите струни,
любовните стенания…
Без теб,
се ронеха сълзи…

А, всъщност с теб е всичко!

Ще ме познаеш ли?

Ще ме познаеш ли?
Това съм аз!
Останал с планината!
Същият, с повече любов!

Ще ме познаеш ли през този стих?
Ще ме познаеш ли по греховната ми нежност!
Ще познаеш ли любовта ми?
Необятна душа,
късче небе,
и мечтите по теб!

Ще познаеш ли моите длани?
Ще познаеш ли очите ми?
Ще познаеш ли устните ми?
Ще познаеш ли стоновете на сърцето?
Питам те, дали ще познаеш?

А, за обичта?
Не питай, тя се познава,
ако е моята сянка и
надежда, разлъка и светли мечти!…

Ще познаеш ли, Любов?
Попитай обратния повей на делника!
Попитай самотата си, гола, с моята обич!

Попитай, Любов?
Обичта ми по тебе е стара, и нова!
Попитай, Любов!

Ще ме познаеш, Любов?
Ще ме познаеш, Обич?
Съберете се, и елате заедно!

Ще ви прегърна,
и никога няма да ви пусна!
Елате!