Човек

На един площад сме. Фейсбук!
А, не се чуваме.
Тук сме по сепарета.
Понякога по двойки, по тройки...
Нещо като многоъгълен секс.
А бе, всичко е сепарирано..
На един площад сме.
Ако викна ще се чуе.
Но, няма да е ревящо,
както на площада пред Народното събрание..
Там, като викнеш, а те хората като буболечки.
Мърдат ли, мърдат!
И на Фейсбук... И пред Народното събрание.
Всичко е все едно.
Като ти е лайняно сърцето, колкото и да викаш,
лайното не отговаря.
То може да бъде настъпано
и да превърне здрав човек в инвалид.
Това е лайното.
Естакада към регрес...
Важен е човекът, който оцапан, залят от лайна,
се отърсва и става.
Продължава напред.
И сочи напред хоризонта.
Това е човекът.
Гол, бос, той остава човек.
И, пак е такъв!