САЩ, управлението на Рейгън след 1989 обръщат гръб на антифашисткия характер на Парижкия мирен договор. Няма го СССР. В случая, към днешна дата антифашизмът като характер е бита кауза. Това е харктерното при и след ликвидацията на СССР. Може би, това е причината БКП да се договори с профашистките сили от режима до 1944, за да я има Кръглата маса и неявното оттегляне на БКП от чл.1 на Живковата конституция. Няма никаква съпротива на БКП пред обществото за своята ръководна роля, обявена с конституцията от 1971 година. Това са безспорните моменти в нашия живот преди 30 години. Има митинги след падането на Живков. Но, БКП е с гузна промисъл. 10 ноември 1989 не е свалянето само на Тодор Живков. Извършен преврат на антифашисткия смисъл на управлението на БКП и БЗНС. Заради това Демократическата партия, Радикалдемократическата и БСДП на Дертлиев, както и БЗНС „Никола Петков“ са във формата на властта. Всичко това е заради отстъплението на БКП от антифашистки позиции. А, това е от падането на СССР. Вятърът на промените от 1989 не е само ДЕМОНТАЖ на системата на реалния социализъм на държавите от орбитата на СССР. Вятърът на промените от 1989 е регрес в обществения живот на страните от орбитата на СССР. От антифашизъм към профашизъм. Управлението от 1989 до днес е от хора били на бивши позиции в БКП и наследниците на някогашните профашисти от режима на Борис Трети. Пазарлък в посока на регреса. За България това е факт. Ние се върнахме към годините до 1944. Това е политиката днес. Уж, имаме демократична конституция, но управлението служи на олигархията. Това е политическият характер на управлението на Бойко Борисов.
