Признание

Липсваш ми,
когато утихне вечерта.
Липсваш ми,
когато душата ридае.
Липсваш ми,
когато плачливият стон на небето,
самотен огрява душата ми.
Липсваш ми,
когато целувка неканена,
срамежливо напуска душата ми!…
Целувката!?
Тя към теб, тръгнала!
Тя не върви по пътища,
а прелита сега…
А може би на сърцето ти чука?
Или може би, кацнала на рамото ти,
или е с теб на душата ти?

Или, акорд на стара любов!…
Целувката е някъде от душата,
тръгваща по ръцете ти,
стигаща до устните ти,
с неприкрита емоция!…
Някъде влиза във теб,
с любов!
Някъде стремглаво,
по пътищата на душата ти!
………………………………………….
Някъде в твоята вяра,
на любовта ми към теб…

25 януари 2014г.
Хасково