Реквием за 9 май

А, какво става сега? Ние сме се върнали 73 години назад. Искаме да поправим света, но поправяли се този анонимен свят. Някъде опряли дупе в дупе или сгушени в някой ъгъл разменяме своето его. Лицата ни, обаче се смрачават и усмивките навеждат нос. Вървим към новия свят с наведени глави. Не искаме да признаем света. Не искаме да си покажем лицата. Пребледнели пред новия си господар някои забравят своята самоличност. Забравят своето аз. Ние още спорим, коя е истинската победа? Няма, как да разберем това, освен да се сбием за нова решителност. Коя решителност, обаче? Онази, пред която сме осиротели с откраднат поглед в годините назад или за една нова решителност за една нова човешка потребност… Коя победа, обаче ще надвие в нашите нови страсти? Онази, която се среща със смъртта се изправя за последно дихание.. Или онази, за която е някой платил, за да надвие? Аз избирам онази, която се е раждала, прераждала, за да се извиси отново живот с човешко лице…

Първата настъпана “мотика” на началник – 18 май 1987 година

Денят беше 18 май 1987 година!

Преди 30 години имаше дневни полети на 1 изтребителна авиационна ескадрила на 21 Изтребителен авиационен полк – Узунджово. Предният ден бях на тежка сватба на съвипусник в гр.Тръстеник. Прибрах се късно, около 2 часа по нощите. Бях се уговорил с началника си да бъда на работа в нормално работно време. Беше един хубав майски ден. Не предполагах, че ще настъпя „мотиката“ на ЗКИАС-а на ескадрилата. След рутинната закуска, прибирайки се в служебното помещение на офицерите от ескадрилата гледам, че сме се успали с моя началник, колега от Плевен от предния випуск. Преоблякох се набързо и се изнесох на старта… Той трябваше да бъде на полети.

Стъпих на стоянката за полети, а облитащият самолет “тичаше” към изпълнителният старт, а аз се изнасях като напикано мушкато, чакащо да го сдъвчи ЗКИАС-а. ))

Та, настъпих “мотиката” на ЗКИАС…

Как стана? Докато се приближавах към моите хора от група АВ си мислех, какво ли е станало? Сержантите на полети, а офицерите, двама лейтенанти са се успали. Не аз, ами, началника ми. Бяхме двама лейтенанти. Пей сърце. Той щур ерген, а аз новоизлюпен лейтенант. Новоизлюпен, ама, сербез лейтенант. Пазех се, да не сторя някоя глупост по устав. Бяха ми ясни правилата в Узунджово, но си дадох дума, да не си отварям устата от първата година… И такааа… Докато се реех със сивото си работно облекло на стоянката за полети се срещнах с Теньо от групата. Каза ми, че се е подписал за контролиращ в контролния лист от журнала за полети. След това по неведомите пътища на съдбата получих нареждане да се явя на ИКП-то… Беше ЗКИАС-а на ескадрилата. После слязохме долу на една пейка и ядох конското… ЗКИАС-ът като махаше, ръкомахаше, а аз мигах на парцали. Не ми даваше възможност, да кажа, че така е било уточнено от моя непосредствен началник. Махаше с ръка и не ми даде възможност, да му обясня.

Не остана време да си кажа причината, защо не съм бил в началото на подготовката на облитащия самолет. После дойде началника ми!… Аз се „качих“ в ескадрилата и започнах работния си ден.

Това беше настъпването на мотиката на началник, като без вина виновен станах, без да бъда изслушен, защо е станало така.

За окупацията на Запада

ТЕЗИ, които след Жан Виденов ни предадоха на тепсия на НАТО, а после на Европейския съюз ги считам за ПРЕДАТЕЛИ. Става за въпрос за онези български политици, които СУСПЕНДИРАХА чл.1, ал.3 от Конституцията и не организираха РЕФЕРЕНДУМ за ЧЛЕНСТВО в НАТО и ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Смея да кажа, че българската политическа класа предаде своя народ на Запада!!! Така Западът окупира България! Политиците суспендираха народния суверенитет, обявен в чл.1 от Конституцията като не подложиха на референдум членството на България в НАТО и ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ! Аз се чувствам предаден от народното представителство и Правителството на Република България, че не организираха референдум за членство в НАТО и ЕС.

За мен това е политически въпрос на тирания.

Чл.1, ал.3 от Конституцията на Република България – “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. “

Окупацията е в това, че не е правено допитване до народа за членство в НАТО и в Европейския съюз като международни организации. Така е суспендиран народния суверенитет.