Преди да те попитам „Къде си“,
попитах себе си!
Къде ли си?
Къде ли таиш съкровени неща?
Къде ли оставяш миналото?
Къде си се съблякла,
и нова си тръгнала към мен!
Къде си!
Питах се!
Къде страдаш?
Къде плачеш?
Къде се надигаш,
и с поглед тръгваш напред?
Къде изплака първа сълза,
на либе хубаво?
Къде си любима?
Къде си любов?
Къде си обич?
Или времето ни сложи сега.
Не пита къде си, а как си?
Аз питам къде си?
Къде е сърцето ти?
Някъде в тихите струни,
на нежния шепот на душите ни!
Или на страстния поглед на мечтите,
Или на оня шеметен бързей…
Къде ли си?
Няма значение!
Остава сърцата да тупкат,
когато време прескочи на душите ни,
когато усмивка мине отсреща,
и сърцата ни затупкат в ритъм…
Или във вихрена страст, сърцата се любят,
а душите се обичат безкрай!
