А, какво става сега? Ние сме се върнали 73 години назад. Искаме да
поправим света, но поправяли се този анонимен свят. Някъде опряли дупе в
дупе или сгушени в някой ъгъл разменяме своето его. Лицата ни, обаче се
смрачават и усмивките навеждат нос. Вървим към новия свят с наведени
глави. Не искаме да признаем света. Не искаме да си покажем лицата.
Пребледнели пред новия си господар някои забравят своята самоличност.
Забравят своето аз. Ние още спорим, коя е истинската победа? Няма, как
да разберем това, освен да се сбием за нова решителност. Коя
решителност, обаче? Онази, пред която сме осиротели с откраднат поглед в
годините назад или за една нова решителност за една нова човешка
потребност… Коя победа, обаче ще надвие в нашите нови страсти? Онази,
която се среща със смъртта се изправя за последно дихание.. Или онази,
за която е някой платил, за да надвие? Аз избирам онази, която се е
раждала, прераждала, за да се извиси отново живот с човешко лице…
Няма коментари:
Публикуване на коментар