Първата настъпана “мотика” на началник – 18 май 1987 година

Денят беше 18 май 1987 година!

Преди 30 години имаше дневни полети на 1 изтребителна авиационна ескадрила на 21 Изтребителен авиационен полк – Узунджово. Предният ден бях на тежка сватба на съвипусник в гр.Тръстеник. Прибрах се късно, около 2 часа по нощите. Бях се уговорил с началника си да бъда на работа в нормално работно време. Беше един хубав майски ден. Не предполагах, че ще настъпя „мотиката“ на ЗКИАС-а на ескадрилата. След рутинната закуска, прибирайки се в служебното помещение на офицерите от ескадрилата гледам, че сме се успали с моя началник, колега от Плевен от предния випуск. Преоблякох се набързо и се изнесох на старта… Той трябваше да бъде на полети.

Стъпих на стоянката за полети, а облитащият самолет “тичаше” към изпълнителният старт, а аз се изнасях като напикано мушкато, чакащо да го сдъвчи ЗКИАС-а. ))

Та, настъпих “мотиката” на ЗКИАС…

Как стана? Докато се приближавах към моите хора от група АВ си мислех, какво ли е станало? Сержантите на полети, а офицерите, двама лейтенанти са се успали. Не аз, ами, началника ми. Бяхме двама лейтенанти. Пей сърце. Той щур ерген, а аз новоизлюпен лейтенант. Новоизлюпен, ама, сербез лейтенант. Пазех се, да не сторя някоя глупост по устав. Бяха ми ясни правилата в Узунджово, но си дадох дума, да не си отварям устата от първата година… И такааа… Докато се реех със сивото си работно облекло на стоянката за полети се срещнах с Теньо от групата. Каза ми, че се е подписал за контролиращ в контролния лист от журнала за полети. След това по неведомите пътища на съдбата получих нареждане да се явя на ИКП-то… Беше ЗКИАС-а на ескадрилата. После слязохме долу на една пейка и ядох конското… ЗКИАС-ът като махаше, ръкомахаше, а аз мигах на парцали. Не ми даваше възможност, да кажа, че така е било уточнено от моя непосредствен началник. Махаше с ръка и не ми даде възможност, да му обясня.

Не остана време да си кажа причината, защо не съм бил в началото на подготовката на облитащия самолет. После дойде началника ми!… Аз се „качих“ в ескадрилата и започнах работния си ден.

Това беше настъпването на мотиката на началник, като без вина виновен станах, без да бъда изслушен, защо е станало така.